„Дървото мирише на живот“, казва Петко Арбалиев и влиза в малката работилница в мазето си. Там прави дъски за рязане от няколко вида дърво, в които вкарва и сърцето, и душата си. Прецизен е до последния детайл, защото вярва, че дъските му могат да направят всеки ден семеен празник.
Тази история започва и завършва със семейството, а по средата има бягство, провал, сватба, любопитство, малко вманиачаване по детайла и доста дървени стърготини.
По кръвна линия
Дядо му е правил дъбови бъчви, но в началото това няма значение, защото Петко живее в София, работи като търговски представител, носи риза, ходи по срещи с клиенти и е доволен от живота.
Постепенно, обаче, осъзнава, че всъщност живее в трафика – от сутрин до вечер обикаля обекти с колата, дори да не се чувства добре трябва да е усмихнат и приветлив пред клиентите, защото си гони “таргета за изпълнение“.
Бягството
С приятелката му Любослава вземат кардинално решение – ще избягат от лудницата, ще се преместят на село в къщата на баща му и ще живеят спокойно. Започват работа в местна фирма и ремонтират старата къща, която е „ на тухла“. Планът е да направят къща за гости по програма, която се очаква да стартира скоро. Теглят заем, купуват декар земя, гмурват се в административния ад и набавят десетки документи.
Провалът
Програмата обаче не стартира, заради злоупотреби в предишни програмни периоди. Петко и Любослава остават с 30 хил. лева кредит, купища ненужни документи и декар пустееща земя. Ще изплащат заема с години, но си вземат ценен урок – да не вкарваш всичките си усилия и пари в първата си предприемаческа идея. Често успехът изисква време и един два провала, докато намериш своето нещо. „Всеки търпи грешки и провали – казва Петко – но важното е да учиш, да се изправиш и да продължиш напред“. „Всеки търпи грешки и провали – казва Петко – но важното е да учиш, да се изправиш и да продължиш напред“.
Сватбата
Проваленият бизнес не може да помрачи предстоящото хубаво събитие. На Петко и Любослава им предстои сватба. Помните ли дядото с дъбовите бъчви? „Просто така“ украсата за сватбата са красиви дървени шайби, на тях са наредени цветята, халките, чашите за шампанско. И пак „просто така“ след щастливото събитие Петко решава да направи от шайбите холна маса с епоксидна смола. Гледа клипчета в интернет, импровизира и накрая се получава чудна маса. Чак после осъзнава, че кръвта вода не става и е твърде вероятно новооткритата му любов към дървото да е „прескочила“ по кръвна линия. Петко вече го сърбят ръцете да работи с дърво. В мазето от години се търкаля стар дъбов материал и на него му идва времето да се превърне в нещо красиво. Преди Свети Валентин, старият дъбов материал става красива поставка за вино – подарък за Любослава.
Любопитството
Петко забелязва, че не лицевата страна на дървото е тази с интересната шарка, а тази която се получава при напречното срязване. Естествено това е открито отдавна, нарича се end grain и по този метод се правят най-здравите кухненски дъски, защото при рязане ножа влиза между нишките на дървото, дъската не се наранява и е изключително устойчива във времето. Бъдещият изкусен майстор си казва, че ще направи поне една такава дъска през живота си. Но прави доста повече.
Вманиачаването
В началото Петко ходи при местния дърводелец, там реже дървения материал. Постепенно започва да оборудва малка работилница в мазето. Купува машини и започва да създава дъска след дъска.
Импровизира с махагон, явор, дъб, орех. Намира специални лепила, създадени да имат досег до хранителни продукти. Лененото масло, с което маже дъските е натурално, от Троянския балкан. Купува от него, защото иска да подкрепи производството на друг занаятчия.
Процесът е трудоемък, материалите са скъпи, а хоратa, които биха оценили такъв изящен продукт, са малко. На базарите, на които продава се спират, гледат, но мислят, че дъските са картини или японски игри. Когато майсторът им казва, че са дъски за рязане, обичайната реакция е „как ще режа на това“.
Всъщност продажбите вървят трудно, има месеци в които се продава само по една дъска. Фиксацията по това дъските да са успешен бизнес, започва да има обратен ефект. През деня Петко работи за заплата, която да издържа семейството, а вечерите прекарва в работилницата. Тук идва още едно осъзнаване – децата ще бъдат малки само веднъж, Петко не иска да изпуска тези моменти и още веднъж намалява темпото. Но не се е отказал от големите планове. Иска да направи по-голяма работилница на онова празно място, което още изплаща. Но всичко с времето си.
Днес Петко се вманиачава в търсенето на недостатъци, дори на финалните етапи доработва, отстранява, започва отначало. Затова слага и фамилията си върху дъските. Иска да покаже, че застава с името си зад всяка дъска, излязла изпод ръцете му.
Според него всеки трябва поне за малко да загърби забързаното ежедневие и да направи нещо с ръце. Това е неговата рецепта за удоволствие и наслада от живота. Нужно е само малко въображение и сръчност. Когато работи, го прави с мисълта за онези моменти, в които около дъските му се събират семейства, всяка вечеря е празник, а хората са сплотени и усмихнати.