За Тутракан, децата и пеликаните…
Когато идва за първи път В Тутракан, е за да работи по туристически проект. Харесва града, влюбва се в хората, а в един от тях повече. Кристиан й показва тайните и красиви кътчета на района – малките заливи на Дунава, магичните залези над реката и пеликаните. Това, които ги превръща в семейство е и общата им любов към природата, и странната идея да превърнат Тутракан в разпознаваема туристическа дестинация.
Две деца и няколко проекта по-късно, двамата докарват стотици туристи годишно, а да отидеш на ваканция в Тутракан вече не звучи като пълна лудост.
Започват „невъзможната“ си мисия от местните деца, много от които никога не са плавали по Дунава, въпреки че живеят на брега му. Стъпват на простичката идея, че за да пазиш и обикнеш природата, трябва да я познаваш. Организират велопоходи за хлапетата до близките защитени територии, учат ги да карат каяци, а местните баби ангажират с разкази за традициите и историята на Тутракан.
„Бабите имат време, а децата любопитство“, усмихнато разказва Кристиан. След успехите на собствен терен, обаче, идва голямото предизвикателство.
Малък хълм на ръба на България
Не можеш случайно да минеш през Тутракан. Трябва да си решил да отидеш там. Това е и голямата трудност да развиваш туризъм в отдалечен район – как да предизвикаш хората да изминат дългия път до това, което силно вярваш, че трябва да видят. Пътищата са лоши, градчето е отдалечено, а местата за отсядане не чак толкова много. Но престрашилите се попадат на наистина магично място. Тутракан е кацнал на малък хълм на ръба на България, който в края си се потапя в бавната река. Дунава! И като всички места близо до вода, носи покой и усещане за безпричинно щастие.
Следващата задача на Лидия и Кристиан е, когато някой все пак дойде, да се влюби, да остане по-дълго и да се върне отново. Така започват да организират плавания с лодка и каяк до островите на Дунава, вечери с огън и музика на брега, разкази за героичното минало на района, запознаване с местните традиции в рибарската махала и ритуално готвене на рибена чорба и мамалига.
Да преоткриеш себе си
Някъде по това време Лидия осъзнава, че когато успеят да доведат туристическа група в обгрижването й са включени около двадесет човека и местни бизнеси – малкото хотелче, рибния ресторант, бабата, която пее песните, и другата, която готви рибената чорба. И всеки с по малко помага на семейния си бюджет. Това я кара да мечтае, че когато икономиката в района се развие, може да накара много от местните да не тръгват към съседния голям град или София в търсене на по-добри възможности. И това постепенно се случва. „Вече не е толкова странно да те спре някой и да те попита нещо на чужд език, не е толкова немислимо някой да отвори малко ресторантче. Наскоро откриха такова в града – т. е. те имат някаква увереност, че ще просъществуват“ – казва Лидия.
Скромни са и няма да го кажат, но правейки това, в което вярват, Лидия и Кристиан развиват целия регион и помагат на общността си. Начинанието им е повече кауза отколкото бизнес, но увлича все повече хора и дава все по-добри резултати. Първата им победа е спечелена, защото вече не звучи налудничаво да заведеш семейството си на ваканция в Тутракан.