Скалите, врязани в небето
Първото, което те хваща, е мирисът на билки. Прекрачваш пътя и в страни от шосето дъхът на Балкана веднага те поема. После пият очите ти: отвесните скали буквално се врязват в небето, а под него те прегръща Дефилето. Има магия във Врачанския Балкан. Горд е, див и те кара да мислиш, че не може да е твой и че не можеш да си негов, но …ако си на колело и ако те води Емил, можеш да се слееш с ритъма на планинските потоци, с ехото на пещерите и с гледките, достъпни само от голите хребети.
Да те притегли Балкана
Така е било и за него. Още като момче тръгва с колело да приключенства из Врачанския Балкан. В началото са само шепа приятели, разучават пътеките, спускат се край хижа Пършевица надолу към Искърското дефиле и се губят из Ржана планина. Дори, когато пораства и заминава да учи, всяка свободна минута се връща, за да продължи да си говори с планината и пътеките й. Изминал е хиляди километри из дивите поли на Врачанския Балкан.
Да ти разкаже Балкана
По тези места са бродили българи в най-трудните часове, когато намираш родина само там, където планината те придърпа дълбоко в пазвата си. Наблизо е и връх Околчица, където Балкана шепти за последната битка на четата на Ботев, там някъде сред дъхавите скрити зъбери почиват и костите му. Тихото ромолене на потоците, смесено с мириса на мъх и горски цветя смирява, притегля и превързва миналото. Днес свободата е и да се откъснеш от градския живот и да поемеш навътре в Балкана…
Сговорна дружина…
Пътеките на ръба на ронливи сипеи и издадените над бездната скали са домът на Емил.
Постепенно шепата приятели стават две шепи, а после идват и други, запленени от отвесните скали на Прохода Вратцата – най-високите на Балканите. Малко по малко започват да се грижат за пътеките, по които се спускат с колелета, ръчен труд, който иска много време и търпение. След това идва фината работа – да обходят маршрутите, да изградят виражите, да се преборят с природата, когато планината се разбушува, изпочупи буковете и запрати камъни по пътеките.
Номадите на колело
Така неусетно създават Vratsa Trails – домът на номадите с колела. В екипа имат всякакви хора – доктор рехабилитатор, системен администратор, специалист по дигитален маркетинг, ски инструктор, дори военен. През 2017 правят и първото си събитие за колоездене – приятелската среща „Ендуро Гарванец“ като първоначалната идея е да покажат на приятели красотите, които са открили и да изживеят заедно радостта от това да караш колело по едни от най-трудните и технични пътеки във Врачанския Балкан. Резултатът е неочакван дори за тях – постепенно в района започват да идват все повече хора, които искат да преминат по маршрутите, да се спуснат с колела по пътеките и да преспят в местните села. И така събитието им става ежегодно …вече седма година.
Домът на Vratsa Trails
Кобилини стени, районът на хижа Пършевица, огромните надвиснали скали над Дефилето и река Искър, пътеките около връх Околчица, пещерата Леденика са само част от изживяването, долу в ниското са китните къщи с домашните гозби ..и мечтата на номадите от Vratsa Trails да запалят повече хора да ги последват.
Сайт с описани маршрути, табели с баркодове, които препращат към платформа, която показва трудност, локация и маршрути са това, което вече всеки може да открие благодарение на съмишлениците от „Враца трейлс“. Мечтата им е да станат голям център, който да даде възможност на всякакви хора да откриват природата и да изживяват радостта от това да са близо до нея. За планината от първа ръка – от децата, израснали по пътеките й.