Дори името й е интересно. Тя е Ива Таралежкова и работата й съживява села. Преди 15 години започва с това, в което я довежда любовта. Ива е кърпачевска снаха и когато навремето идва в полупразното село, мечтае да вижда из него деца, които карат колелета. Днес могат да се видят и деца с колелета, и семейства, не само в Кърпачево, но и в околните осем села. В района има много туристи, уютни къщи за гости, различни малки бизнеси, джаз фестивал, състезание по ориентиране и дори Селска бизнес академия. Деветте села, кацнали на деветашкото плато, са обединени в сдружение и някак успяват да работят заедно, не просто за оцеляването на региона, но и за развитието му.
Някак, но как?
Има два отговора, единият е в модела, който някак инстинктивно Ива и съмишлениците й напипват. Вторият е малко по-абстрактен, но доказано работи.
Става дума за общност и мечти. В началото Ива се бори само за оцеляването на Кърпачево. По това време единствената известна туристическа забележителност в района са Крушунските водопади, а единственото място за настаняване – стара хижа с дванайсет легла.
Като истински изследовател Ива отваря картата на региона и вижда, че околните села са разположени на място, за което всички сме учили по география – деветашкото плато. На територията му са разположени девет села. Оказва се, че в района е Къкринското ханче, има и десетки пещери, а преди време се е провеждало и състезание по ориентиране. В разговори с кметовете и местните хора излизат всякакви интересни места, които биха могли да привличат туристи.
Така започва попълването на туристическата карта. За едно от селата, обаче, първоначално не могат да измислят нищо. С малко ровене разбират от кметицата, че са правени замервания и въздухът там е много чист, а тишината е убийствена, защото селото е почти празно. Сега рекламират мястото като най-тихото село в околността, идеално за изнервени от шума на градския живот хора.
“Първата ни и най-важна битка беше, когато на Крушунските водопади дойде турист, да го задържим да преспи в района поне една вечер”, спомня си Ива. С времето това започва да става възможно, една по една да изникват уютни къщи за гости, ферми за коне, грънчарски ателиета, басейни. Не става лесно и отнема много време, но спойката е общността – общите усилия на местните, бизнеса и общините. Как, обаче, в държава от индивидуалисти, всички мислят и действат в една посока? Според Ива, тайната е в общото мечтаене, там където твоята малка мечта се пресича с мечтите на другите. Тогава всички работят и действат заедно.
Сметище с гледка
Примерите за това как работи общността и общото мечтаене са много. Като с местното сметище, на което всички в околността си изхвърлят боклука. Ива забелязва, че от едната му страна гледката е цялата Дунавска равнина, а от другата красив каньон, в който гнездят скални орли. Общината предоставя техника, местните хора дни наред чистят и извозват три камиона боклук. Сега на мястото има страхотна рамка за снимки, спиращи дъха гледки и много туристи. Всичко това е струвало около хиляда лева – за материалите, като рамката е направена с доброволния труд на студенти по архитектура.
Мелницата, която не е била мелница и не е била там
Информационният център и мястото за събития на сдружение „Деветашко плато“ е изключително красива сграда, кацнала на хълм, а пред нея е цялата Дунавска равнина. Сградата е била воденицата на съседното село Крушуна, с времето спира да се използва и започва да се руши. Двама братя от Кърпачево я купуват и камък по камък, с волски каруци, я пренасят в селото и я превръщат в мелница. После се появяват фурни и хлебозаводи и мелницата за втори път е заплашена от унищожение. Материалът, от който е направена е бигор, вече забранен за добиване и апетитите да бъде купена и съборена, за да се вземе материала са огромни. Ива, обаче, успява да убеди общината да я дадат под наем на сдружението за десет години. Започва ремонт, в който трябва да се пипа изключително внимателно, за да може да се запази автентичността на сградата. Двамата млади архитекти Георги Събев и Антонина Тритакова вземат изключителното решение всяка тяхна намеса да е в бяло, за да е ясно кое е новото и кое старото. Сградата печели специалната награда на Камарата на архитектите, а Георги и Антонина днес са семейство – живеят и работят в Кърпачево и имат дете. Мелницата е върната към живот за трети път, а в Кърпачево се ражда бебе за първи път от десетилетия.
Как да мелим заедно?
Според Ива мелницата е метафората, за всичко което се случва в региона. За да бъде спасена и обживяна, работят и местните хора и бизнес, и неправителствените организации, и общината. Всички гледат в една посока и месят хляба заедно. Петнайсет години след първите опити за спасяване на селата от изчезване, в района на деветашкото плато има 50 места за настаняване, а броят на туристите, които посещават Крушунските водопади скача от десет на двеста и петдесет хиляди годишно.
https://madinbg.com/wp-content/uploads/2023/07/изречение-таралежкова.mp3„Първоначално целта ни беше Кърпачево да оживее – казва Ива – сега до голяма степен сме постигнали това не само за Кърпачево, селата в цялото Деветашко плато са много по-живи от преди 15 години. Целта сега е да помогнем и на други такива кътчета в България да приложат подобен модел, да намерят себе си и да повярват, че могат“.
В началото местните хора се съмняват, че някой турист ще дойде в селата им, днес селата им са живи, развиват бизнеси и са част от Селска бизнес академия. Истината е, че не се учат само на ценообразуване и реклама, а на това как се създава общност и как да мечтаят заедно.